Културно наследство в миграция | За проекта
Проектът „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“ се основава на иновативно интердисциплинарно изследване на начините и процесите на обединение, формиране на и приобщаване към институции, утвърждаване на лидерства, пространства и различни календари сред мигрантските ни общности. Финансиран е от Фонд „Научни изследвания" към МОН през декември 2014 г. и се изпълнява в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
културно наследство, миграция, консолидация, институционализация, българи в чужбина, образование в чужбина, чужбина, ИЕФЕМ, БАН, фолклористика, етнология, етнография, ФНИ, МОН, интердисциплинарно, изследване, проект, лидерство, календар
14951
page-template,page-template-full_width,page-template-full_width-php,page,page-id-14951,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-6.3,wpb-js-composer js-comp-ver-4.3.5,vc_responsive
 

За проекта

Резюме

Проектът се основава на иновативно интердисциплинарно изследване на начините и процесите на обединение, формиране на и приобщаване към институции, утвърждаване на лидерства, пространства и различни календари сред мигрантските ни общности.

Проучването си поставя няколко основни методологически, аналитични и прогностични задачи: проблематизиране на взаимодействията институция–общност–наследство; извеждане и типологизиране на моделите на институционална, неформална или пространствена консолидация на българските общности в чужбина като общовалидни за мигрантите от постсоциалистическа (Източна) Европа, вкл. изследване на формирането на институции и приобщаване към вече налични такива и тяхната роля за опазването, конструирането и употребите на културното наследство на емигрантските ни общности; изследване на наследството през погледа на българските мигрантски общности и във връзка с тяхната консолидация; тематизиране на културното наследство като социален капитал.

Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката на Република България и се осъществява от солиден и балансиран екип, включваш утвърдени и млади учени със специфичен опит и потенциал, представящи различни институции, подкрепяни от двама консултанти – проф. Габриела Килианова и проф. Ирина Седакова. Резултатите от проекта са насочени както към специализирана научна публика, така и към докторанти и студенти, държавни и др. институции и широката публика.

Проектът е от ключова научна и обществена значимост и е актуален предвид европейските и световните изследователски, управленски и социо-културни тенденции.

Това е първото по рода си достатъчно мащабно изследване, целящо висококачествени теоретични достижения, както и разполагащо се напълно в духа на дискусиите върху политиките и законодателните мерки във връзка с българите в чужбина.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЗАДАЧИ И ОЧАКВАНИ ЕФЕКТИ

В зависимост от времето на мигриране и поколението, към което принадлежат, мигрантите получават образование в (родна) култура по няколко основни начина: в родината (по установените методи: семейство, училище, медии и пр.), в семейна мигрантска среда и в мигрантско училище при силно взаимодействие с приемната (чужда) среда. В редица случаи е възможно те изобщо да не получават такова образование, а да се стремят към пълно интегриране в местните култура и общество (при смесени бракове или във връзка с лични културни политики или такива на родителите).

Тези обучителни процеси са тясно свързани с формирането на представата за културно наследство и процесите на неговото осмисляне, конструиране, пренасяне (от и към родината), употреби и капитализиране.

В резултат на културните политики (институционални или неформални) на мигрантската общност се конструира културно наследство, основаващо се на няколко основни парадигми: националната културна политика на изпращащата страна в периода на заминаване; политиката на изпращащата страна по отношение на нейните емигранти; политиката на приемното общество (европейски или националистически тенденции; финансиращи програми); лични творчески представи и компетенции (самодейци, творци, учени, общественици в миграция), икономически възможности на приемащата и изпращащата страна.

Изследователският опит върху традиционните мигрантски общности показа, че много често мигрантите не само използват културното наследство в своите интеграционни и консолидационни (общностни или лични) стратегии, но и съхраняват в консервиран вид много важни елементи на националната култура: език, обичаи, вярвания, празници, паметници, фолклорни текстове. В глобализирания свят на съвременната миграция (особено в икономически и социално много развити страни като тези в Западна Европа и Северна Америка) не може да става дума за консервиране – тук наблюдаваме мощни разнопосочни комуникации с изпращащото и приемащото общество, с медиите в двете страни, но и със световния информационен обмен; проблемът за националното вече е поставен в съвсем друг контекст, а мигрантските ни общности обикновено са в културно-икономическо взаимодействие с други, често неевропейски, мигранти; компактността също има различни измерения – въпреки многочислеността си българите в чужбина не живеят изолирано, земляческите и родовите взаимоотношения не са водещи, връзките с родината са жизнени и пълнокръвни.

От друга страна, наличните (обикновено осъществени от държавата-родина) и формираните от самите мигрантски общности форми на консолидация (институционални, неформални или пространствени) са специализирани точно във връзка с конкретни елементи на наследството: език, религия, история, фолклор, изкуство, персоналия и пр.

Тази специализация едновременно включва институциите, организациите, сдружаванията в социални, бизнес или политически мрежи, но и е причината за диференцирането на отделни ядра, привличащи и консолидиращи обособени или припокриващи се групи (общности) от емигранти (не задължително само от една националност, а много често и местни граждани).

От определящо значение за отношението към културното наследство, за употребата му (индивидуална или институционална) като социален капитал и за различните начини на консолидиране на общността въз основа на споделено или ‘отвоювано’ наследство са редица фактори, характерни за приемното общество: религия, език, политика по отношение на местните малцинства и мигрантските (традиционни или нови) общности, политики по отношение на пазара на труда (привличане на определени типове мигранти), разнообразие на мигрантските и малцинствените общности, свързаност в рамките на ЕС и др. Значение имат и някои характеристики на мигрантската общност: размер, традиционност (има ли стара миграция), организираност в социална мрежа (физическа или виртуална), социално-икономически и политически характеристики (образование, професия, семейно положение и пр.), наличие на второ поколение мигранти и т.н.

Въз основа на тези критерии и стратегиите на мигрантските общности по отношение на валоризирането и капитализирането на културно-историческото наследство (от родината и в приемното общество) могат да бъдат теоретизирани моделите на консолидация на мигрантските потоци изобщо и в частност на тези от Източна Европа.

В резюме, изследователската хипотеза обвързва в пряка зависимост културно-историческото наследство в поне две негови хипостази (емблематичното, останало в родината, и нематериалното, донесено при миграцията) с различните форми на консолидация на мигрантските общности (организирани отвън или отвътре, институционализирани или неформални, пространствени или виртуални) и процесите на комуникация с местното общество (интеграция, общностна и личностна изява, съвместни културни практики и пр.). Предпоставяме типологичните сходства между процесите сред мигрантските потоци от страните от бившия социалистически блок заради идентичните икономически и културни процеси, протекли в тях в близкото минало.

Научните задачи на предлагания проект се отнасят до проблематизирането и тематизирането на две основни терминологични полета и реалии и свързаните с тях разнопосочни взаимодействия, политики и подходи: културно наследство на и сред мигрантските общности и тяхната консолидация и институционализация.

Културно-историческо наследство

  1. Изследване на културното наследство от гледна точка на българските мигрантски общности и тяхната консолидация, както и проблематизиране на ролята на наследството изобщо за консолидацията на мигрантските общности (вкл. интегриране и оразличаване от другите мигрантски общности или приемната среда);
  2. Установяване на формите на „внасяне”, конструиране, ‘отвоюване’, валоризиране, опазване, съхраняване и употреба на културното наследство от и сред българските общности в чужбина;
  3. Проучване на ролята на институциите и неформалните обединения на българските емигранти за конструиране, опазване и употреба на културно наследство в приемното общество и в родината;
  4. Тематизиране на културното наследство като социален капитал както от гледна точка на институциите, така и от гледна точка на мрежите и индивидуалните социални стратегии (вкл. традиционни професии и бизнес/препитание, основаващ/о се на наследството);
  5. Артикулиране на тенденциите за конструиране на нови европейски наследства, основаващо се на миграциите и общоевропейските политики, като се постави и въпросът за мултикултурализма като официална политика и ‘нежеланото наследство’ като стратегия за оразличаване главно в социо-културен план.

Консолидация

  1. Проблематизиране на взаимодействията институция – общност – наследство; открояване на ролята на различните институции сред българските мигрантски общности (училище, църква, дружество и др.);
  2. Извеждане и типологизиране на моделите на институционална, неформална или пространствена консолидация на българските общности в чужбина като общовалидни за мигрантите от постсоциалистическа (Източна) Европа;
  3. Изследване на формирането на институции (църква, църковна община, (културно-просветно) дружество, училище, музей, читалище и пр.) и приобщаване към вече налични такива (културен институт, посолство, църква и пр.) на българските емигранти – в синхронен и диахронен план;
  4. Проучване на ролята на социалните (реални и виртуални) мрежи едновременно за консолидацията на емигрантските общности и във връзка с изграждането и съхраняването на културното наследство;
  5. Вглеждане в ролята на семейството като основна и естествена среда за трансмисия на културно наследство в процеса на неформално обучение в култура, опазване на обичаи, език, религия, именна система, родови предания, предметност, образност, календар и пр.;
  6. Осмисляне на формалната и неформална консолидация като носталгичен жест, интеграционна стратегия или социална дейност.

Така формулираните научни задачи ще бъдат поставени в сравнителна перспектива като се цели изграждане на теоретични модели, валидни за миграционните потоци от Източна Европа – чрез контролно проучване на случаи на мигрантски групи от други националности от региона (поляци, украинци, словаци, чехи, сърби, албанци, румънци или др.).

Ефекти от изпълнението на проекта

Научни ефекти:

  • повишаване на националния и международния научен обмен по проблематиката;
  • ускорен трансфер на знания на различни равнища – обогатяване на научния капацитет на членовете на екипа и на ИЕФЕМ като цяло;
  • развитие на националното и европейското научно пространство;
  • утвърждаване и препотвърждаване на ИЕФЕМ-БАН като център на миграционните изследвания в страната и региона.

Обществени ефекти:

Въз основа на научни резултати:

  • възможност за подобряване на политиките на правителствените учреждения и неправителствените организации, работещи в сектора;
  • възможност за прилагане на резултатите в бизнес сектора въз основа на изследваните мрежи, практики и места;
  • създаване на научен и научноприложен портал за комуникация по проблемите на българите в чужбина, какъвто не е наличен.

РАБОТНИ ПАКЕТИ

Библиографска подготовка и осигуряване на изследването

Координатор:

гл. ас. д-р Таня Матанова

Предварително проучване

Координатор:

гл. ас. д-р Мариянка Борисова

Теренни проучвания

Координатор:

гл. ас. д-р Яна Гергова

Аналитична работа

Координатор:

доц. д-р Николай Вуков

Публикационна дейност

Координатор:

доц. д-р Николай Вуков

Обработка и архивиране на материали

Координатор:

доц. д-р Катя Михайлова

Научнопопуляризаторска дейност

Координатор:

гл. ас. д-р Лина Гергова

Образователна дейност

Координатор:

гл. ас. д-р Мариянка Борисова

Отчетно-административна дейност

Координатори:

доц. д-р Владимир Пенчев

гл. ас. д-р Таня Матанова