Културно наследство в миграция | НА ОТСРЕЩНИЯ КРАЙ НА ЗЕМЯТА (1)
Проектът „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“ се основава на иновативно интердисциплинарно изследване на начините и процесите на обединение, формиране на и приобщаване към институции, утвърждаване на лидерства, пространства и различни календари сред мигрантските ни общности. Финансиран е от Фонд „Научни изследвания" към МОН през декември 2014 г. и се изпълнява в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
културно наследство, миграция, консолидация, институционализация, българи в чужбина, образование в чужбина, чужбина, ИЕФЕМ, БАН, фолклористика, етнология, етнография, ФНИ, МОН, интердисциплинарно, изследване, проект, лидерство, календар
16615
post-template-default,single,single-post,postid-16615,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-6.3,wpb-js-composer js-comp-ver-4.3.5,vc_responsive

НА ОТСРЕЩНИЯ КРАЙ НА ЗЕМЯТА (1)

Окланд, украса на тържеството за 24 май, сн. А. Авджиева

04 авг. НА ОТСРЕЩНИЯ КРАЙ НА ЗЕМЯТА (1)

Снимка: Окланд, украса на тържеството за 24 май 2019 г.; А. Авджиева.


Текст: Анелия Авджиева, Владимир Пенчев

Изследванията по проекта за културното наследство и институционализация на българските исторически и съвременни мигрантски общности отвъд Европа, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ при МОН, стартираха с пътуване към едни от най-отдалечените дестинации на българското присъствие в света – Нова Зеландия и Австралия. Първият екип имаше за задача да осъществи теренно проучване на отсрещния край на Земята, свързвайки го съвсем целенасочено с 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Той включи ръководителя на проекта проф. Владимир Пенчев и д-р Анелия Авджиева. В периода от 24 май до 2 юни 2019 г. изследователите посетиха общо пет града с цел да наблюдават и документират празненствата на българските общности в чест на празника, но и да се запознаят с тяхното всекидневие и общностен живот.

 

Сред „кивианците“ на Зеления остров

Началото бе в Нова Зеландия. „Кивита“ е известното в целия свят название на жителите ѝ, но българинът може ли да не прояви творчество?:-), та затова в общността е придобила гражданственост формата „кивианци“. На самия 24-ти и на 25-ти май теренното проучване се разгърна в най-големия новозеландски град Окланд, който е и своеобразна столица на българското присъствие там. Бяха осъществени срещи и разговори с различни български емигранти, включително активисти на основаното през 1999 г. българско сдружение „Св. Св. Кирил и Методий”, включващо още неделното училище за изучаване на български език „Св. св. Кирил и Методий“ и състав за народни танци „Български рози”. Тъкмо учениците и танцьорките бяха сред най-дейните участници в организираното от сдружението тържеството по случай празника, което членовете на изследователския екип видео- и фото-документираха. Трябва да се отбележи, че българското сдружение в Окланд не разполага със собствено пространство, където да развива и разгръща дейността си, но в сътрудничество с местната власт разчита на подкрепа за организиране на чествания, празници, годишнини и др., като и в конкретния случай се разчиташе на наети помещения.

Наблюденията на изследователския екип показаха най-общо, че за българската общност в Нова Зеландия, която вероятно не наброява повече от 4000 души, е важно събирането и общуването както по време на национални и църковни празници, местни фестивали и събития, така и в приятелски кръг – като най-често това се случва чрез общностни пикници в множеството паркове, които Нова Зеландия и Окланд в частност, предлагат. Важен на общността ни в Нова Зеландия несъмнено е българският език, и по-специално неговото запазване и предаване в поколенията, което всъщност е и една от трудните мисии за изпълнение. Характерно е, че българите в Нова Зеландия поддържат лични и професионални контакти със сънародниците си от по-големите градове в Австралия, с които се координират взаимно, обменят опит и информация, разработват различни общи идейни проекти, свързани с представяне и предаване на фолклорното наследство и български език.

Благодарим на всички наши събеседници и спомагатели – за гостоприемството им, за това, че отделиха време и усилия да ни запознаят с дейността си и да споделят как може да се съхрани културното наследство зад граница и какво е неговото значение за тях. Бихме споменали в тази връзка председателя на сдружението Росен Митев и учителката в неделното училище и ръководител на танцовия състав Мариета Коларска, но и Илиян Белоков, Илия Стойчев, семейство Надя и Владимир Минкови, Емил Пенев, Венко Попов… и всички българи, които са част от общността и нейните институции там.

Очаквайте следващите части, посветени на проучванията в Австралия…

No Comments

Post A Comment