Културно наследство в миграция | Представяне на работата по проекта ни пред Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание на Република България
Проектът „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“ се основава на иновативно интердисциплинарно изследване на начините и процесите на обединение, формиране на и приобщаване към институции, утвърждаване на лидерства, пространства и различни календари сред мигрантските ни общности. Финансиран е от Фонд „Научни изследвания" към МОН през декември 2014 г. и се изпълнява в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
културно наследство, миграция, консолидация, институционализация, българи в чужбина, образование в чужбина, чужбина, ИЕФЕМ, БАН, фолклористика, етнология, етнография, ФНИ, МОН, интердисциплинарно, изследване, проект, лидерство, календар
16384
post-template-default,single,single-post,postid-16384,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-6.3,wpb-js-composer js-comp-ver-4.3.5,vc_responsive

Представяне на работата по проекта ни пред Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание на Република България

24 май Представяне на работата по проекта ни пред Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание на Република България

На 18 май 2016 г. гл.ас. д-р Яна Гергова беше поканена да представи работата по проект „Културно наследство в миграция…“ пред членовете на Комисията по политиките за българите в чужбина при 44-тото народно събрание на Република България, председателствана от Румен Йончев. Ето какво разказа гл.ас. д-р Гергова (пълния текст на стенограмата вж. тук):

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред от свое име и от името на екипа ми бих искала да ви благодаря за възможността да представя този проект и извършената работа по него, както и получените резултати. Ще се опитам да го представя възможно най-накратко.
Проектът е със заглавие „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина” и е финансиран от фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката.
Проектът се осъществява в по-голямата си част от учени от Института за етнология и фолклористика и Етнографския музей при Българската академия на науките. Има участие от Софийския университет и от Асоциацията на българските училища в чужбина. Той е консултиран от двама български учени от Словашката и Украинската академии на науките и е подкрепен от Асоциацията на българските училища в чужбина и Държавната агенция за българите в чужбина.
Работата по проекта стартира през месец декември 2014 г. за период от две години. Като в края на 2015 г. приключи първият едногодишен етап. Очакваме финансиране и за втория.
Проектът ни се основава на интердисциплинарни изследвания върху начините на обединяване на новите български емигрантски общности, на процесите на формиране на институции и организации, приобщаване към действие, процес на утвърждаване на лидери, специфични пространства, различни културни и празнични календари като ключовата изследователска призма за нашето културно наследство, като основа за консолидация на българските общности в чужбина.
Под „културно наследство” разбираме най-вече нематериалната му част, тоест език, фолклор, традиционен календар, занаяти, кулинария, религия и прочие. В редки случаи това са местата, свързани с културно-историческото наследство, като паметници, храмове и други.
Изследването се фокусира върху новите емигрантски общности, като най-много са страните от Южна, Западна и Северна Европа, Съединените американски щати и създаването на български институции и организации през последните две десетилетия.
След предварително проучване на характеристиките и политиките на приемащите страни и на българските емигрантски общности в тях бяха селектирани конкретните места, в които да се проведат изследванията, съответно за двата етапа. Като за първия етап това бяха страните Италия, Германия, Великобритания, Ирландия, Испания, Португалия, Швеция, Норвегия, Финландия, Дания и Гърция и Североизточното крайбрежие на Съединените американски щати, към които прибавихме и Чикаго, а за втория етап включваме съответно и Западното крайбрежие на Съединените американски щати, Белгия, Франция, Холандия, Швейцария, Австрия и Кипър. По този начин проектът покрива почти всички български общности в Западна, Северна и Южна Европа и Съединените американски щати.
При основното изследване на българските емигрантски институции по време на теренните изследвания, както формалните, така и неформалните, особено внимание беше отделено също така и на заведения и магазини в чужбина. Предвид на това бяха посетени постоянни представителства.
Общият брой на изследваните институции за тази една година беше над 170. Когато беше възможно, пътуванията за нашите изследвания бяха съобразени с провеждането на различни важни събития за българската общност от съответната страна или мероприятия от празничния и културен календар на институциите.
Първият етап от работата по проекта стартира с два много важни комуникационни канала –използването на уебсайт и на евространици по проекта. Интервютата и наблюденията по време на изследователската ни работа бяха фокусирани основно върху българите в отделните страни, от една страна, върху мотивите им за емиграция, личните и колективни постижения в чуждата страна и прочие, а от друга страна, върху институциите на българските емигрантски общности, между които посолства и консулства, български дружества и сдружения, български училища, детски занимални, български танцови състави, ръкоделни сдружения, певчески хорове, включително църковните, български православен църковен чин, детски дружества, медии, магазини и ресторанти.
Изследванията ни наблегнаха върху историята на тяхното създаване, техните специфики и особености на основаване, функциониране и развитие, техните инициативи, планове, институционално сътрудничество, усилия за съхраняване, популяризиране и предаване на следващото поколение на българското културно наследство.
През първата година от работата на проекта бяха обработени теми и материали, които след това бяха актуализирани.
Въз основа на нашите наблюдения през първия етап бихме могли да направим няколко основни изводи.
Потвърждава се най-вече ролята на училището и на фолклорния състав като най-значими за българските общности зад граница по отношение съхраняването на българското културно наследство.
В момента българските училища, както беше споменато, наброяват над 250, но техният брой непрекъснато нараства.
Показателно е, че най-често посещават училище, а след това отиват на културно общуване и разпространение на българската култура.
Показателен е също така фактът, че почти няма културни мероприятия без участието на училището под някаква форма.
Българските фолклорни групи зад граница изграждат и поддържат мрежи, които се събират на различни фестивали. Съществуват и фолклорни групи, чиято основна цел е представяне пред чуждата публика и популяризирането на българския фолклор.
Много е важно да се има предвид, че тези групи и сдружения поддържат българското фолклорно наследство и с второто поколение, заедно с училищата, които формират у тях представи и познания за традиционната българска култура.
Нашите наблюдения показват, че танцовите групи имат сериозно значение сред възрастните.
Освен това, както предполагам, ви е ясно, българската държава няма предвидени никакви механизми за подкрепата им.
В един или друг смисъл повечето организации и институции на българските емигранти ползват културното наследство като социален щам или като основа за консолидация.
Накратко бих искала да кажа какви са основните резултати.
Предвидено е провеждането на международна научна конференция, резултатите от която ще бъдат публикувани в сборник, също така изготвяне, изработване и издаване на научен сборник, съдържащ приложна и актуална информация.
И това, което може би ще представлява най-голям интерес – издаване на брошура за нуждите на държавните органи, за инициализиране и провеждане на политики по проблемите на българите в чужбина.
Разбира се, не всички изводи биха могли да се представят устно, затова ние ще подготвим в писмен вид нашите наблюдения, идеи и предложения.
Ако ми позволите, бих искала да споделя едно мое наблюдение, което е във връзка с това, което чух току-що. Наясно съм, че финансовият въпрос е от най-голямо значение, но може би не е задължително подкрепата да е само финансова, може тя да бъде логистична или популяризаторска. На първо място например ми прави впечатление това, че е много важно да се поддържа повече актуална информация, както аналитична, така и фактологична база данни от всички институции, които съществуват, а такава в момента липсва. Такава на този етап – извинявам се предварително за критиката – се съдържа единствено на страницата на Държавната агенция за българите в чужбина, но тя невинаги е актуална, тя е непълна, в нея фигурират много институции, които вече не съществуват, а други, които съществуват, не са включени там. Няма такава база данни, която да служи най-вече не толкова на държавните институции, колкото на българските общности в чужбина. Защото те имат нужда от тази информация, за да могат по-лесно да се насочват към дадена институция или да участват в нея. Благодаря. 

No Comments

Post A Comment