Културно наследство в миграция | Приключи първият етап от работата ни
Приключи първият етап от работата по проект „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“. Работата е отчетена пред финансиращия орган Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката и екипът очаква оценка и възможност за продължаване на работата си.
културно наследство, миграция
15999
post-template-default,single,single-post,postid-15999,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-6.3,wpb-js-composer js-comp-ver-4.3.5,vc_responsive

Приключи първият етап от работата ни

q

02 февр. Приключи първият етап от работата ни

В края на декември 2015 г. приключи първият етап от работата по проект „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“. Работата е отчетена пред финансиращия орган Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката и екипът очаква оценка и възможност за продължаване на изследването.

Ето какво свършихме през тази една година.

Нашият екип посети няколко страни, в които живеят големи или по-малки български общности, където се срещна със стотици наши сънародници, опазващи, конструиращи, реконструиращи, популяризиращи или предаващи на следващите поколения българско културно наследство. Теренните ни проучвания стартираха с наблюдение на двата великденски празника (Цветница и Великден) в Рим и Милано, Италия (5-13 април 2015 г.) от екип в състав доц. д-р К. Михайлова, гл.ас. д-р М. Борисова и гл.ас. д-р Я. Гергова. Теренните наблюдения в САЩ бяха осъществени от екип в състав доц. д-р Н. Вуков, гл.ас. д-р М. Борисова, гл.ас. д-р Л. Гергова и гл.ас. д-р Я. Гергова в периода между 14 и 25 май в Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, Чикаго и Вашингтон, където наблюдавахме и честването на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. В периода 30 май – 14 юни 2015 г. теренно проучване в Германия проведоха доц. д-р В. Пенчев и гл.ас. д-р Т. Матанова – конкретно в градовете Хайделберг, Манхайм, Франкфурт на Майн, Щутгарт, Мюнхен, Нюрнберг, Лайпциг, Магдебург, Хамбург и в столицата Берлин.

Есенните теренни изследвания се съсредоточиха основно около празника 1 ноември (Деня на народните будители) и стартираха в Швеция на 20 октомври от екип гл.ас. д-р М. Борисова и гл.ас. д-р Я. Гергова. Те посетиха и Копенхаген, а колегите доц. д-р В. Пенчев и доц. д-р К. Михайлова продължиха изследването в Дания със срещи в Орхус. Същият екип осъществи проучване и сред българската общност в Норвегия, посещавайки столицата Осло, както и се запозна с дейността на българската общност във Финландия и по-специално в Хелзинки. В същото време друг екип осъществи изследване на българските мигрантски институции в Испания и Португалия – доц. д-р Н. Вуков посети Барселона и Лисабон, докт. В. Воскресенски – Валенсия, а докт. Г. Георгиев – Мадрид и техните околности. Редица български институции и организации бяха посетени и във Великобритания и Ирландия (25 октомври – 4 ноември 2015 г.) от екип в състав гл.ас. д-р Л. Гергова, гл.ас. д-р Я. Гергова и гл.ас. д-р Т. Матанова. В края на месец ноември бе проведено и кратко пилотно проучване в гр. Солун, Гърция от гл.ас. д-р Т. Матанова.

Преди стартирането на теренните проучвания екипът разработи анкета, предназначена за учениците от българските училища в чужбина, състояща се от 18 въпроса относно българското културно наследство зад граница – език, религия, фолклор, празничност. В рамките на първия етап анкетата бе попълнена от 300 ученици от български училища в Германия, Испания, Италия, Австрия, Великобритания, Ирландия. Нашата онлайн анкета беше попълнена от 280 наши сънародника, живеещи зад граница.

В резултат на тези проучвания беше събран огромен масив теренен материал, заведен в архива на Националния център за нематериално културно наследство към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Това са: над 230 часа аудиозаписи, близо 8000 фотографии, над 7 часа и половина видеозаписи, близо 500 страници дешифрами, 300 ученически и 280 граждански анонимни анкети.

Учени от екипа подготвиха и представиха доклади на национални и международни научни форуми:

  • Български магазини и обществени заведения в Германия и функциите им като мигрантски институции – доклад на Т. Матанова, изнесен на Четвъртата национална научна конференция „Храната – сакрална и профанна“ (АЕК „Етъра“, 18-19.06.2015г.);
  • The Festive Days of the Bulgarian Community in Chicago – Models of Cultural Heritage in Migration – доклад на М. Борисова и Н. Вуков, изнесен на международната конференция Town and its Inhabitant in the Perspective of Ethnological Research: Festivals and Leisure Time (Вилнюс, 5-6.11.2015);
  • Cultural Heritage on Foreign Territory: Bulgarian Monuments in Rome and Bucharest – доклад на Л. Гергова и Я. Гергова, изнесен на международната конференция Town and its Inhabitant in the Perspective of Ethnological Research: Festivals and Leisure Time (Вилнюс, 5-6.11.2015).

 

Към научната литература по проблемите за културното наследство в миграция бяха добавени още няколко текста с автори членове на нашия екип (засега повечето са все още под печат):

  • Борисова, М., Л. Гергова, Трансмисия на културно наследство в миграция: моделът на училището (по материали от Ню Йорк, САЩ). – В: Сборник в чест на Катя Михайлова. София, 2016 (под печат);
  • Кулов, Б., Училищата в чужбина – ново явление в историята и географията на българското образование и култура. – В: Падешка, М. (ред.) Модели за качествено изучаване на български език в чужбина. С.: Национално издателство за образование и наука „Аз Буки”, 2014, 7-12;
  • Borisova, M., Y. Gergova, Cultural Heritage in Migration: Bulgarian Sunday Schools in Italy. In: Papers of the Bulgarian Academy of Sciences, vol. 2. Sofia, 2016 (под печат);
  • Matanova, T., Bulgarian Restaurants and Shops in Germany and the USA, and Their Functions as Migrant Institutions. In: Papers of the Bulgarian Academy of Sciences, vol. 2. Sofia, 2016 (под печат);
  • Матанова, Т., Употреби на българското културно наследство от български мигрантски институции и функциите му за консолидация на общността в Хамбург. – В: Електронното списание на Асоциация „Онгъл“, бр. 12 – тематичен брой „Българите в чужбина – толкова близо, толкова далече“ (под печат).
  • Гергова, Л., Я. Гергова, Наследство и консолидация на мигрантските общности: институциите на българската общност във Вашингтон. – В: Електронното списание на Асоциация „Онгъл“, бр. 12 – тематичен брой „Българите в чужбина – толкова близо, толкова далече“, 2016 (под печат).

 

Част от представените доклади също ще бъдат публикувани. В сайта ни бяха публикувани няколко теоретични доклада, както и две много богати студии на д-р Йордан Янев.

Членове на екипа участваха в телевизионни предавания, за да популяризират проблема за консолидацията и институционализацията на българските общности в чужбина въз основа на културното наследство и различни културни практики.

Екипът ни изказва още веднъж благодарност на:

  • Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката за финансовата подкрепа и шанса да стартираме това важно изследване;
  • всички наши събеседници в Италия, САЩ, Германия, Швеция, Дания, Норвегия, Финландия, Испания, Португалия, Великобритания, Ирландия и Гърция – за отзивчивостта, интереса и топлото посрещане;
  • на всички, които проявиха интерес към нашата работа – творци, граждани, журналисти, учени!

 

До нови срещи!

 

No Comments

Post A Comment