Културно наследство в миграция | Държавната политика към българите и българските общности по света след 1989 г. Основни елементи, насоки и перспективи
Непосредствен резултат от специфичните особености в развитието на българския етнос през вековете е наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България.
държавна политика, българска диаспора, културно наследство, институции, Централна и Западна Европа, Йордан Янев
15723
portfolio_page-template-default,single,single-portfolio_page,postid-15723,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-6.3,wpb-js-composer js-comp-ver-4.3.5,vc_responsive

Й. Янев: Държавната политика към българите и българските общности по света след 1989 г. Основни елементи, насоки и перспективи

***

Непосредствен резултат от специфичните особености в развитието на българския етнос през вековете е наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България. Те са следствие от определена етническа мобилност в съчетание с релефно изпъкващи диференцирани причини, цели, потребности и стремежи, характеризиращи отделните групи от диспората.

Тяхното формиране е дълъг процес, което рефлектира върху тези групи и които не се намират в едно и също линейно-историческо време. Неговата начална граница може да бъде отнесена към V–VI век с разселването на българите в границите на днешна Македония, Албания, Румъния, Турция, Гърция. Развиващ се непосредствено след османското нахлуване на Балканския полуостров, процесът продължава с различна интензивност през столетията. Емиграцията по политически и икономически причини на компактни български маси през XVIII–XIX век (Русия, Румъния); оставането извън пределите на родината на български територии с българско население след Освобождението 1878 г. и балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. (Западни покрайнини, Македония, Румъния, Албания, Гърция); икономическата емиграция от края на XIX и началото на ХХ век (Унгария, Румъния, Чехия, САЩ, Канада, Латинска Америка, Западна Европа); политическата емиграция преди и след Втората световна война (Северна и Латинска Америка, Австралия, Западна Европа); новата емигрантска вълна след 1989 г. (по целия свят) обозначават главните емиграционни направления и довели до формирането на българските общности в различни страни по света. Към тях могат да се прибавят и лицата от небългарска народност, които са били български граждани и в повечето случаи приемат България за своя родина. Такива са българските евреи и българските арменци, които заедно с българските турци продължават да бъдат свързани в различна степен с българската държава и остават насители на българската модерна култура…

 

Автор: д-р Йордан Янев

Category
Публикации
Tags
българска диаспора, държавна политика, институции, Йордан Янев, културно наследство, Централна и Западна Европа