Културно наследство в миграция | Валентин Воскресенски
Проектът „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“ се основава на иновативно интердисциплинарно изследване на начините и процесите на обединение, формиране на и приобщаване към институции, утвърждаване на лидерства, пространства и различни календари сред мигрантските ни общности. Финансиран е от Фонд „Научни изследвания" към МОН през декември 2014 г. и се изпълнява в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
културно наследство, миграция, консолидация, институционализация, българи в чужбина, образование в чужбина, чужбина, ИЕФЕМ, БАН, фолклористика, етнология, етнография, ФНИ, МОН, интердисциплинарно, изследване, проект, лидерство, календар
15028
page-template,page-template-full_width,page-template-full_width-php,page,page-id-15028,vcwb,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-6.3,wpb-js-composer js-comp-ver-4.3.5,vc_responsive
От 2013 година съм магистър по специалността „Културна антропология” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. През 2020 г. защитих докторска дисертация към секция „Антропология на словесните традиции” към Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН на тема „Травма и памет: разкази и възпоменания за близкото минало (1944-1989)“. Научните ми интереси са в областта на културната и социалната памет, институциите съхраняващи миналото и трансмисията на памет между поколенията. Фокусът на дисертационния ми труд е върху възпоменанията за травматични събития от периода на социализма в България, както и съпътстващите ги наративни форми и словесни репрезентации. Интересувам се и от процесите по конструиране на националните места на паметта и свързаните с тях културни идентичности. До момента съм участвал в различни изследователски екипи, провеждали теренни наблюдения в Македония, Сърбия, Албания, Австрия, Испания, САЩ.
