Семинар, посветен на живота и дейността на българите в аржентинската столица Буенос Айрес и в град Берисо, ще се проведе утре, 15 март. В семинара ще се включат представители на Българското културно дружество „Иван Вазов“ в Берисо, на Аржентинско-българската фондация в Буенос Айрес и на Гражданската асоциация „Българите в Аржентина“ в Буенос Айрес, които ще представят информация за своята дейност. В събитието ще участва и председателят на Дружеството на банатските българи в България „Фалмис“ Светлана Караджова. Тя ще представи проучване за потомците на банатските българи в Аржентина…
Как пандемията, причинена от вируса COVID-19, повлия на българските общности зад граница. Отговор на този въпрос търсят учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Днешната глобална пандемия, обхванала почти целия свят, предизвиква изследователите да пуснат онлайн анкета, чиято цел е да направи моментна снимка на ситуацията. „На нашия призив откликнаха 91 организации и десетки сънародници от Европа, от САЩ и Канада, Австралия и Африка. Анкетата не е затворена, тя продължава да се попълва“…
Изложбата „Културно наследство на българите в миграция“ е подредена в Регионалния исторически музей в Русе.
Експозицията представя дейността на основаните и поддържани от българските мигранти в Европа и САЩ организации. Целта им е да опазват, предават и популяризират културното наследство…
Вижте по-долу и връзките към телевизионни участия на членовете на екипа и репортажи по водещи национални телевизии.
Доц. д-р Владимир Пенчев, ръководител на проект „Културно наследство в миграция“, и гл.ас. д-р Яна Гергова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН гостуват на предаването „Още от деня“ по БНТ1. Представят изданието „Културно наследство в миграция. Добри практики и проблеми“ се казва. Какво има в тази книжка?
Най-мащабното проучване на българите зад граница, правено досега, приключи. Изводите са много интересни, те са представени в изданието „Културно наследство в миграция. Добри практик и проблеми“. Двама от авторите му са тук – това са гл.ас. д-р Мариянка Борисова и гл.ас. д-р Яна Гергова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН…
https://www.facebook.com/www.fakti.bg/videos/1410951825668970/?hc_ref=ARTf1ErCu0D26VnHN3gTASXdOG2MY3Crvf0-lnROfHC8sMn6BdcSRy5Y6s5PX4xECv4
Българите в чужбина – във фокуса на мащабно изследване. В продължение на 3 години учени от Българската академия на науките обикалят над 300 общности. Целта е да проучат как живеят сънародниците ни зад граница. Основен извод от изследването – голяма част от сънародниците ни се чувстват изоставени от държавата. Някои от основните им проблеми: липсата на ранно езиково обучение, неадекватни учебни програми за българските училища и липсата на материали, които да рекламират страната ни в чужбина…
Резултатите от най-мащабното проучване на българските общности зад граница бяха представени в Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките. За три години изследователите са обиколили 80 населени места в 17 страни в Европа и няколко щата в САЩ. Целта на екипа е да покаже енергията, с която общностите ни в чужбина пазят родното у себе си и у децата си.Изследването е озаглавено „Културно наследство в миграция“ и е съпътствано от изложба от снимки и предмети, събрани по време на пътуванията на учените.
Най-големият български фолклорен фестивал в чужбина е пътуващ. Това е един от многото интересни факти, които можем да научим от изложбата „Културно наследство на българите в миграция“. Тя бе представена от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, предаде репортер на БГНЕС. Изложбата представя снимки и предмети, събирани в най-мащабното до момента проучване на българските общности зад граница осъществено през последните три години от екип от учени от ИЕФЕМ-БАН.
Фолклорните групи са основната форма на организация на пълнолетните българи в чужбина. Те пазят родните традиции предимно със собствени сили, като подкрепата на държавата е недостатъчна. Това коментираха в студиото на „Тази сутрин” доц. д-р Владимир Пенчев и гл. ас. д-р Лина Гергова от БАН, автори на най-мащабното изследване за сънародниците ни зад граница. То е провеждано на над 80 локации в 17 страни от Европа и Северна Америка, като са проведени срещи с над 300 сдружения, асоциации, организации и неформални клубове.
С какво се сблъскват емигрантите ни, за да запазят връзката с България? Отговорът дава мащабно проучване на българските общности зад граница. Екип от Института за етнология и фолклористика към БАН работи по проекта 3 години. Изследователите са обиколили 80 точки в Западна Европа и САЩ. Проучването, според БАН, е най-мащабното правено досега – учените са били в 17 страни и са се срещнали с представители на над 300 български неделни училища, културни институти, дружества и асоциации…
Тази сряда учени от БАН ще представят специална изложба „Културно наследство на българите в миграция“. Тя е плод на 3-годишен труд, а резултатите от него ще представят доц. Владимир Пенчев гл. ас. Лина Гергова. Двамата учени разкриха подробности за изследването в студиото на еМисия България. „Освен изложбата ще представим и една книга с добри практики за предаване на културното наследство зад граница– език, народни танции. Това е най-голямото подобно изследване, дадохме своите предложения как да се подобри политиката към опазването на културното наследство“…
Екип от учени от Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките направи първото и най-мащабно до момента проучване на българските общности зад граница. Културното наследство на българите в миграция е събрано в специално издание, което ще бъде съпътствано с изложба на снимки и предмети, събирани по време на проучването. До какви изводи достигнаха изследователите вижте в разговора ни с доц. д-р Владимир Пенчев.
Темата за съхраняването на културното наследство сред мигрантските общности беше в центъра на вниманието на учени от България и чужбина по време на конференцията в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Доц. д-р Николай Вуков представя за слушателите на „Артефир“ моменти от работата по проекта, които са заинтригували сънародниците ни зад граница и българските институции.
Доц. д-р Владимир Пенчев, доц. д-р Катя Михайлова и докт. Валентин Воскресенски разказват за работата си и впечатленията си от срещите с българите и техните институции и организации в Калифорния, САЩ, пред камерата на телевизия BulgariCA.
Как българските общности в чужбина съхраняват българското културно наследство зад граница и каква е ролята му за консолидацията на общностите зад граница? Група български етнолози направиха първото по рода си достатъчно мащабно изследване, продължило година. Какво показва то и какви изводи могат да бъдат направени? Репортерът на Би Ай Ти Божидар Николов разказва.
Как българите в провинция Каталуния опазват културните си традиции и как се живее в слънчева Барселона като имигрант? Изненадващо, това е един регионите в Испания, където концентрацията на наши сънародници е най-голяма, открива изследване, подпомогнато от фонд „Научни изследвания“. За него разказва един от участниците – доц. Николай Вуков. Проучването се съсредоточава върху местните български културни инициативи, фолклорните състави, българските училища, асоциациите за българо-испански взаимодействия и др. там.
„Българинът е страшно адаптивен. Във всяка ситуация е като дялан камък. Той намира своя път“. Това коментира в еМисия България Владимир Пенчев – един от хората, изследвали културното наследство в миграция по света. Освен езика, оказва се, че силен консолидиращ елемент за българите по света и е фолклорът, допълни Мариянка Борисова, която също е от екипа. Владимир Пенчев каза още, че във всеки български дом зад граница има кът с предмети, които напомнят за родината.
Как се намират и обединяват пръснатите български общности по света – гледайте във видеото (кликнете върху изображението за достъпване на оригиналния сайт).
Интервю с гл.ас. д-р Лина Гергова след концерта-спектакъл на Ансамбъл „Божествени български ритми“, състоял се на 25 октомври 2015 г. – за проекта и работата на екипа в Лондон, за културното наследство в миграция, за усилията на сънародниците ни да запазят традициите си.