Културно наследство в миграция | Един аржентинец в търсене на българския си корен. Разговор с Иван Франко Цолов от град Лас Бреняс, провинция Чако
Проектът „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“ се основава на иновативно интердисциплинарно изследване на начините и процесите на обединение, формиране на и приобщаване към институции, утвърждаване на лидерства, пространства и различни календари сред мигрантските ни общности. Финансиран е от Фонд „Научни изследвания" към МОН през декември 2014 г. и се изпълнява в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
културно наследство, миграция, консолидация, институционализация, българи в чужбина, образование в чужбина, чужбина, ИЕФЕМ, БАН, фолклористика, етнология, етнография, ФНИ, МОН, интердисциплинарно, изследване, проект, лидерство, календар
16973
post-template-default,single,single-post,postid-16973,single-format-standard,vcwb,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-6.3,wpb-js-composer js-comp-ver-4.3.5,vc_responsive

Един аржентинец в търсене на българския си корен. Разговор с Иван Франко Цолов от град Лас Бреняс, провинция Чако

01 февр. Един аржентинец в търсене на българския си корен. Разговор с Иван Франко Цолов от град Лас Бреняс, провинция Чако

Снимка: Фамилията на Иван Цолов Спиридонов.
Снимката е направена в България през 1927 г.,
една година преди семейството да емигрира за Аржентина

 

Можеш ли да разкажеш повече за себе си?

Казвам се Иван Франко Цолов. Роден съм през 2002 г. в град Лас Бреняс, провинция Чако (Република Аржентина). На 18 години съм и съм правнук на български емигранти. Кръстен съм на моя прадядо Иван, който е родом от България. Винаги съм имал желание и интерес да науча повече за моите български корени и за техния живот в България. В момента завършвам петата година от гимназиалното си образование в Лас Бреняс, след което искам да продължа да уча английски език в университета в Кордоба (Аржентина), а също и да работя като преводач. В момента се интересувам много от българския ми произход, а през последните месеци ходя и на частни уроци по български език в Лас Бреняс.

 

Иван Франко Цолов

 

Какво знаеш за твоите роднини, които са емигрирали от България в Аржентина?

Моята прабаба и моят прадядо по бащина линия са българи. Прадядо ми се е казвал Иван Цолов Спиридонов и е роден в село Търнава, община Бяла Слатина, която  днес попада в област Враца. Той е дошъл в Аржентина, когато е бил почти на 1 година, дошъл е заедно със своите родители – моят прапрадядо Цоло Спиридонов Цолов и моята прапрабаба Стоянка Иванова Ангелова. Дядо ми Цоло е бил от село Царевец, а баба ми Стоянка от село Търнава. Те са пътували с кораб в продължение на почти 1 месец и са пристигнали в Буенос Айрес през 1928 г. Научих също така, че бащата на прапрадядо ми Цоло се е казвал Спиридон и е бил православен свещеник в село Търнава, но е бил родом от село Ослен Криводол. Неговата съпруга Мария е била от село Кален, община Мездра (област Враца). След като заживяват в Аржентина, моят прапрадядо и моята прапрабаба имат още 5 деца – Христо, Мария, Ана и близнаците Петра и Симеон. За тези мои роднини са ми разказвали както моят дядо и неговите сестрите, така и сестрата на прадядо ми Иван – Петра, която днес живее в Буенос Айрес, както и наскоро откритите от мен роднини, които живеят в село Търнава.

Фамилията на Банка Христова Дилова. Снимката е направена в Аржентина през 1932 г.

 

Другият ми български корен е от съпругата на моя прадядо, която също е българка. Тя се е казвала Банка Христова Дилова и е родена в село Попица, община Бяла Слатина, днес също попада в област Враца. Тя пристига в Аржентина заедно със своите родители и братя също през 1928 г., когато е била на седем години. Нейният баща, и мой прапрадядо, се е казвал Христо Ненов Дилов, а прапрабаба ми се е казвала Ненка Мишова Милова. И двамата са били родени в село Попица.

Основната причина семействата на моя прадядо и моята прабаба да емигрират от България е търсенето на препитание, тъй като в периода след Първата световна война в Царство България трудно е можело да се намери работа и поминък. След като стъпили на аржентинска земя, родителите на моя прадядо и на моята прабаба се заселват в отдалечената провинция Чако, където решават да закупят селскостопански земи на около 30 километра от град Лас Бреняс. Там те започват да се препитават основно със земеделие и скотовъдство.

Иван и Банка в провинция Чако

 

Можеш ли да разкажеш повече за твоя прадядо Иван и за твоята прабаба Банка, които са родени в България, но израстват в Аржентина?

Те израстват в региона на град Лас Бреняс. Родителите на моя прадядо и родителите на моята прабаба са имали земи в съседство и покрай тях децата им са имали възможност да общуват. Запознават се когато моят прадядо Иван е бил на 17 години, а моята прабаба на 24 години, и скоро след това се оженват в Лас Бреняс. След това прадядо ми се е занимавал с дърводелство, а прабаба ми е била домакинята вкъщи. Знам, че те са имали около 100 хектара земя, които продават, когато техните деца – Роза, Цоло (моят дядо), Мария и Ана, създават свои семейства и отиват да живеят в града. Моят дядо Цоло и неговите сестри не са ходили никога в българско училище, тъй като такова не е имало в зоната, където са живели. Научават български език от своите родители. Интересно е, че никой от тях двамата не е имал възможност да пътува до България, но пък именно те са роднините, които са ми разказвали най-много за българските ми корени –  за техните родители, дядовци и баби.

Паметник на поета Марио Несторов в Лас Бреняс, снимка – Франко Цолов

 

Знаеш ли някой от твоите роднини да се е връщал в България?

Моят прапрадядо Христо Дилов, бащата на прабаба ми Банка, е пътувал няколко пъти до България, защото е имал къща в с. Попица. Там е имал и син от първата си жена. Последното му пътуване е било през 1949 г., когато дядо ми Цоло е бил само на 40 дена. Тогава Христо се връща в България, но за последен път. Не успява да продаде къщата си, а и не успява да се върне обратно в Аржентина. Предполагаме, че причината за това е комунистическият режим в страната. От информацията, която успях да открия за него, той е работил известно време в ТКЗС-то на село Попица. Години след като прадядо ми Христо умира в България, в Аржентина пристига едно писмо до моята прабаба Банка и до нейните сестри и брат – Стоянка, Данка, Динка и Марин, в което е написано, че стават наследници на къщата на Христо в с. Попица. Те обаче нямало как да пътуват тогава за България и подписали документ, с който се отказали от наследството си, така че къщата им станала собственост на българската държава.

 

Кога започна да се интересуваш от България и от българските си корени?

Започнах да се интересувам от моите български корени отскоро. За първи път тази история ми разказаха моят дядо Цоло и неговите лели. Дядо ми знаеше да говори български много добре, но не можеше да пише и да чете. Истории са ми разказвали и сестрите на моя прадядо Иван, които също живеят в Лас Бреняс. Бях много впечатлен от техните разкази и затова започнах да се интересувам повече от историята на техните родители и прародители. Успях да се сдобия с техните паспорти, актове за раждане, актове за сключване на брак, както и с една православна българска библия, останала при нас като семейна реликва от България. Издирвах известно време информация и от моите роднини в България, които успях да открия по интернет. С тях вече имам постоянна връзка.

 

В твоя град има и други българи, можеш ли да разкажеш повече за тях?

Лас Бреняс е малък град с около 22 000 души население и се намира в провинция Чако, където днес живеят около 3 милиона души. Първите българи тук са пристигнали през 20-те години на XX в. Те идват първо в Буенос Айрес, след което са започнали да се заселват тук, защото това са били държавни земи, а почвата е била плодородна. Произвеждало се е много памук и различни подправки. През този период българи се заселват и на други места в Аржентина, например в град Берисо (провинция Буенос Айрес), град Комодоро Ривадавия (провинция Чубут), а също и в Роке Саенс Пеня (провинция Чско). По мое виждане наследниците на българите не говорят много български език, нито могат да четат и пишат. Те обаче живеят на едни и същи улици и в едни и същи квартали, за да са по-близко помежду си. Религията на повечето е католицизъм, тъй като тя е и основната религия за Аржентина. Мисля, че наследниците в Лас Бреняс проявяват интерес към своите корени. Срещам се с тях понякога, например по време на събиранията, организирани от българската асоциация „Васил Левски“ в Лас Бряняс и по време на срещите, организирани от асоциация „Христо Ботев“ в град Саенс Пеня. На тези срещи ние приготвяме български ястия като баница. Наследниците на българите тук, а и в другите градове от провинция Чако, представят своятa българска култура по време на тези срещи, както и по време на срещите с българи от България. Тогава се показват традиционни носии, храните, говори се български език.

 

Има ли българи, които да са се превърнали в значими за аржентинците в провинция Чако?

Да, има такива. Българските емигранти и техните наследници са оставили следа в аржентинската култура. Има един много известен потомък на българи, казва се Марио Несторов. Той произхожда от град Сан Бернардо в провинция Чако. Неговите родители са били българи. Той е бил учител и поет, много значим и почитан днес в Лас Бреняс, тъй като е написал много любими поеми за нашия град. В негова чест днес е издигнат паметник на един от централните площади в Лас Бреняс.

Паметник на Васил Левски, издигнат по инициатива на Българската културна асоциация „Васил Левски“ в Лас Бреняс, снимка – Франко Цолов

 

Знаеш ли повече за българската организация в Лас Бреняс?

Тук има българска организация, която е създадена преди около 40 години и се казва „Васил Левски“. Има си президент, секретар, касиер и пр. През годината провежда няколко събирания. Обикновено през месец ноември се провежда голяма фиеста на имигрантите от цялата провинция Чако. Тогава ние, българските наследници, представяме своите типични български носии и храни. Тук в Лас Бреняс, за съжаление, няма български ресторанти, училища или магазини, но пък активно се използват социалните мрежи за комуникация. Имаме си интернет страница на нашата асоциация, Фейсбук страници и така поддържаме контакти помежду си.

 

Какво знаеш за България?

България е страната на моите български корени, поради което имам невероятно желание да я опозная и посетя. Много се интересувам от българската история, както и от произхода и прадедите на съвременните българи. Имам интерес към историята на траките, славяните, прабългарите, периода на Османската империя, от това как са живеели българите по време на Първата и Втората световна войни, по време на комунизма. Интересувам се от личности като Васил Левски, Христо Ботев, Кирил и Методий и др., а също и от старинни български градове. От известно време се опитвам да събера повече информация за книга, в която да опиша историята на моите български корени. Тя ще се отнася повече за пристигането на моите български родини в Аржентина, но и за българските общности тук.

 

Разбрах, че си планирал пътуване до България. Какво смяташ да посетиш?

Да, много искам да опозная България. Искам първо да посетя земите, където са израснали моите прародители, да видя къщата на прабаба ми Банка в село Попица, където тя е родена. Искам да се срещна с моите роднини от село Търнава, с които поддържам връзка. Няма да пропусна да посетя български музеи, да опозная старинните градове, където има исторически останки от миналото, да разбера повече за икономиката на страната. Искам да усетя климата и природата на България.

 

Интервю и превод от испански език: Валентин Воскресенски

No Comments

Post A Comment