Екипът на „Културно наследство в миграция“ представя резултатите от мащабното си проучване в издание и изложба

06 окт. Екипът на „Културно наследство в миграция“ представя резултатите от мащабното си проучване в издание и изложба

На 18 октомври 2017 г., денят на св. Злата, небесна застъпница на българските емигрантки, в 17:00 ч. в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ул. Московска 6А) ще бъде официално представено изданието  „Културно наследство в миграция: добри практики и проблеми“, а в 18:00 ч. ще бъде открита изложбата „Културно наследство на българите в миграция“. Книжката съдържа научноприложните изводи и резултати, а изложбата представя снимки и предмети, събирани в най-мащабното до момента проучване на българските общности зад граница, осъществено през последните три години от екип от учени от ИЕФЕМ-БАН.

Изследователите са обиколили 80 населени места в 16 страни в Европа и в няколко щата в САЩ, срещнали са се с представители на над 300 български неделни училища, танцови формации, посолства и консулства, културни институти и центрове, дружества и асоциации, хорове, български магазини и ресторанти, медии, както и отделни артисти. Наблюдавали са и са документирали разнообразни активности и събития от културния живот на сънародниците ни в чужбина като чествания на национални, просветни и религиозни празници, училищни тържества и форуми, църковни служби, учебни занятия в българските неделни училища, репетиции на танцови и певчески състави, както и участието им във фолклорни събори и фестивали, концерти, представяния на книги, изложби, спектакли, откриване на паметници.

Като ключови елементи на културното наследство на българската емиграция се очертават българският език, православието, официалният и традиционният календар, обичаите, народната музика и народните танци, българската литература и книжнина, храната, паметниците на именити българи. Сред  основните проблеми са неадекватните учебни програми и учебници за българските неделни училища, липсата на финансиране за ранно езиково обучение, недостатъчната грижа за свещенослужителите ни в чужбина, неангажираността на държавните институции с фолклорните формации, липсата на подготвени кадри и учебни пособия, посветени на традиционните обичаи и обреди, отпадането на празници от националния календар, повсеместният дефицит на материали, представящи и рекламиращи България, силно намаляващият интерес към българска литература и изкуство.

Важните препоръки, които отправят изследователите към българските държавни институции, имащи отношение към българите в чужбина, са българската нация да бъде възприемана не само като затворена в държавните граници и историческите области, а да включва и мигрантите и техните поколения; държавните институции да се откажат от приоритизирането на учениците и творците в политиките към българската диаспора; да бъдат преосмислени приоритетите на Държавната агенция за българите в чужбина, както и да бъдат предприети изменения и допълнения в Закона за народните читалища и в Постановление №103 на Министерски съвет.

Изложбените пана илюстрират моделите на трансфериране, съхранение, предаване на следващите поколения, обогатяване, трансформиране, промотиране и популяризиране на различни елементи на културното наследство. Сред събраните предмети са училищни сувенири, издания на българи в чужбина, шевици, изработени от наши емигранти, и т.н.

Изданието „Културно наследство в миграция: добри практики и проблеми“ и изложбата „Културно наследство на българите в миграция“ са резултат от работата по проект „Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката на Република България.