За проекта
Фокусът на заложеното изследване е прехвърлен от повече познатите и изследвани български мигрантски общности в Европа и САЩ към почти непознатите и непроучвани исторически и съвременни мигрантски групи в Южна Америка, Близкия Изток, Африка, Австралия, Канада и пр. Тази смяна в изследователската посока гарантира компаративния характер на научната работа в сфера, където, извън публикуваното от екипа на проекта, почти липсват теоретични изследвания върху създаваните в приемното общество мигрантски институции (училище, църковна община, дружество, музей, читалище, радио, вестници и пр.) и тяхното приобщаване към вече налични такива (посолство, културен институт и пр.). Вече направените проучвания в Европа показват, че съществува известна еднородност и предвидимост на политиките „отгоре“ и „отдолу“, на активностите на мигрантите и техните институционални рамки. Заложеният в изследването сравнителен план е необходим именно за избягване на предзададеността на изследваните явления в рамките на ЕС (а и Европа).
Подобен научен ракурс е изпреварващ спрямо държавната политика, чийто акцент е именно върху българите в Европа и по-специално в ЕС. Затова предлаганият проект е актуален и от гледна точка на приоритетите на държавните органи и обществените организации и дискусията върху стратегията и политиките на българската държава, свързани със сънародниците ни зад граница, законодателните и институционалните мерки, мрежата от отговорни лица и организации, които да се включат в обсъжданията.
След предварително проучване ще бъдат конкретизирани страните, в които екипът ни ще проведе теренни изследвания, като обхване три типа мигрантски общности: 1) формирали се на базата на програми за преселване (като Австралия и Нова Зеландия, Бразилия и Аржентина, и САЩ и Канада); 2) вследствие трудова и икономическа миграция (предимно след 1990 г. в страни като Китай, Кувейт, ОАЕ, ЮАР и пр.); и 3) вследствие разнообразие от културни и икономически процеси (напр. Русия, Мароко, Египет и пр.).