01 окт. НА ОТСРЕЩНИЯ КРАЙ НА ЗЕМЯТА (2)
Снимка: Parish Hall, Мелбърн, А. Авджиева.
Текст: Анелия Авджиева, Владимир Пенчев
В страната на коалите и кенгурутата
В Австралия екипът посети общо четири града – Аделаида, Мелбърн, Бризбън и Сидни. В първите два града, на 26 и 27 май, също бяха наблюдавани и документирани честванията по случай Деня на българската просвета и култура, а във всички градове се проведоха и срещи и разговори както с председатели на българските сдружения, така и с ръководители на танцовите състави, с директори и учители в неделните училища по български език, както и с редица членове на съответните български общности, които се включват активно и допринасят за съхраняването на културното наследство и традиции.
Торта за 70-годишния юбилей на Българското културно-просветно сдружение в Аделаида, сн. Вл. Пенчев
Трябва задължително да се отбележи, че българските организации в Аделаида и Мелбърн разполагат със собствени имоти, включващи клуб и православен храм. Общността на българите в Аделаида се смята за най-старата в Австралия, тъй като датира отпреди Втората световна война. Нейни членове тогава са били основно градинари от района на гр. Полски Тръмбеш. Впоследствие, и особено след 1989 г., миграционните движения довеждат заселници от почти всички български краища. Българското културно-просветно сдружение в Аделаида, заедно с тържеството за 24 май, отпразнува и своята 70-тодишнина в присъствието на около 250 българи и на висши австралийски държавни, щатски и градски представители. Интерес представлява опитът на БКПС за организиране на ежегоден фестивал „Здравей“. Освен сдружението днес там дейност развиват и Българското женско сдружение, Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“, Българска източноправославна община „Св. Петка“ и групата за народни танци. Характерно е, че в неделното училище учат и потомци на първите заселници. С особена благодарност ще отбележим нашите събеседници Иван Ненов, председател на сдружението, и неговите активисти Джон Бенет, Виктор Василев и Георги Генов, Мария Достинова-Самарджиева, директор на Българското неделно училище, Велма Бенет, Ванче Стефанова и Здравка Генова, активистки на Българското женско сдружение и още мнозина радетели на българското там.
Табелата на Българската църква в Аделаида, сн. Вл. Пенчев
В Мелбърн до 2017 г. е действало българското сдружение „Родина”, а от 2013 г. дейности, свързани с българската общност в Мелбърн са организирани от наречената от тях „Българска доброволческа група“ в Мелбърн. През 2017 г. се създава танцова група „Хоро”, която в последствие е регистрирана като асоциация, имаща за цел да популяризира българския фоклор. На място беше документирана репетицията им на хора́. В Мелбърн като неделно училище функционира Victoria School of Languages, което се подкрепя от щата Виктория, а учителката Ваня Дюлгерова е извоювала признаване на оценките от изучаването на българския език в балообразуващите оценки при завършване на средно образование. Поради разпръснатостта на българската общност там и интереса от страна на родители и деца, неделните занимания по български език се организират в две отделни локации. Българската православна община „Св. Кирил и Методий” е основана през 1950 г. от егейски бежанци и по-късно развита от новопристигащите български емигранти и бежанци. Църковната сграда е наследила бивша англиканска църква, като близо до нея е и домът на отец Александър Попов, който обслужва църквата от 1972 г. Честването по случай 24 май, което беше наблюдавано и документирано, включи не само участието на ученици от неделното училище, но и танцовата група „Хоро”, както и хор Petrunka, с ръководител Багряна Попов, в който певиците са австралийки, изпълняващи акапелно български народни песни. Специални благодарности от екипа към Явор Константинов, член на сдружение „Родина” и на Ева Дублева, на Ваня Дюлгерова и Катерина Керкенекова – учителки във Victoria School of Languages, на отец Александър Попов и на Боян Цветков, на Диана Попов, както и на Соня Арабаджиева (ръководител на танцова група „Хоро”) и на съпруга ѝ Цветан, на активистката и таньорка в „Хоро” Боряна Стателова и на Ивана Колман, както и на всички останали, които се включиха активно в изследването, споделяйки знание, мнение и опит и без които то нямаше да се случи.
Очаквайте следващата последна част, посветена на проучванията в Австралия…
No Comments